Per aspera ad astra*
ще ти кажа: „Искаш ли звезда,
озарила близката Вселена,
за подарък?” Ти ще кажеш: „Да!”
Щраквайки небрежно със запалка,
с жест ще ти предложа аз цигара,
след което своята совалка
ще изкарам бързо от хангара.
Ще ти кажа: „Звездната карета
те очаква!” - и през милиони
километри, и през вековете,
въпреки физичните закони
ще прескочим. Сред метеоритни
дъждове, свръхнови и пулсари
ще се носим. С твърде любопитни
НЛО, с убийствени квазари
ще се борим. Ала сред Всемира
ще достигнем твоята звезда,
след което плавно ще паркирам
звездолета на планета. „Да! –
ще ти кажа – Ето я звездата!
Тя е твоя!” След което трапа
плавно ще сваля. Ала когато
стъпиш върху нея, дросел-клапи
рязко ще форсирам. Звездолета,
тръпнейки като пришпорен кон,
бързо ще изчезне във небето.
А пък аз, в пилотския салон
навигационните задачи
поверил на компа, ще добавя,
пийвайки си скоч: „Намерих начин
от жена си как да се избавя!”
*През тръни към звездите
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Много хитроумно ..но скъпичко май...