Oct 17, 2012, 9:27 AM

Per aspera ad astra*

  Poetry » Other
655 0 1
Падайки пред тебе на колене,
ще ти кажа: „Искаш ли звезда,
озарила близката Вселена,
за подарък?” Ти ще кажеш: „Да!”

Щраквайки небрежно със запалка,
с жест ще ти предложа аз цигара,
след което своята совалка
ще изкарам бързо от хангара.

Ще ти кажа: „Звездната карета
те очаква!” - и през милиони
километри, и през вековете,
въпреки физичните закони

ще прескочим. Сред метеоритни
дъждове, свръхнови и пулсари
ще се носим. С твърде любопитни
НЛО, с убийствени квазари

ще се борим. Ала сред Всемира
ще достигнем твоята звезда,
след което плавно ще паркирам
звездолета на планета. „Да! –

ще ти кажа – Ето я звездата!
Тя е твоя!” След което трапа
плавно ще сваля. Ала когато
стъпиш върху нея, дросел-клапи

рязко ще форсирам. Звездолета,
тръпнейки като пришпорен кон,
бързо ще изчезне във небето.
А пък аз, в пилотския салон

навигационните задачи
поверил на компа, ще добавя,
пийвайки си скоч: „Намерих начин
от жена си как да се избавя!”

*През тръни към звездите

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...