3 февр. 2008 г., 22:30

Перфиден свят

1.3K 0 17
За какво са ми всичките нощи,
от които настръхва денят?
Аз се моля за лебеди - още
да танцуват ефирно в съня.

За какво ми е хорската злоба,
с която прелива светът?
Аз се моля за миг, ако мога,
да съм мирис на цветна леха.

За какво ми са тия проблеми,
от които се пени кръвта?
Аз се моля по моите вени
да шурти светлина, свобода...

За какво ми са всички несгоди?
На земята съм с някаква цел.
Но човек от греха си се води,
от това се преструва на смел.

Затова ще ви кажа накрая,
че перфиден е целият свят.
На земята, тук, всъщност е Раят,
а душите са страшния Ад!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...