Перфиден свят
За какво са ми всичките нощи,
от които настръхва денят?
Аз се моля за лебеди - още
да танцуват ефирно в съня.
За какво ми е хорската злоба,
с която прелива светът?
Аз се моля за миг, ако мога,
да съм мирис на цветна леха.
За какво ми са тия проблеми,
от които се пени кръвта?
Аз се моля по моите вени
да шурти светлина, свобода...
За какво ми са всички несгоди?
На земята съм с някаква цел.
Но човек от греха си се води,
от това се преструва на смел.
Затова ще ви кажа накрая,
че перфиден е целият свят.
На земята, тук, всъщност е Раят,
а душите са страшния Ад!
от които настръхва денят?
Аз се моля за лебеди - още
да танцуват ефирно в съня.
За какво ми е хорската злоба,
с която прелива светът?
Аз се моля за миг, ако мога,
да съм мирис на цветна леха.
За какво ми са тия проблеми,
от които се пени кръвта?
Аз се моля по моите вени
да шурти светлина, свобода...
За какво ми са всички несгоди?
На земята съм с някаква цел.
Но човек от греха си се води,
от това се преструва на смел.
Затова ще ви кажа накрая,
че перфиден е целият свят.
На земята, тук, всъщност е Раят,
а душите са страшния Ад!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
