13 апр. 2010 г., 20:59

Перник

1.6K 0 9

        Град на богата

        и щедра земя,

        град на мъже Богатири,

        от черното злато

        на твойте недра

        растяха, набираха сили!

 

        В галерите мрачни,

        всред тъмни стени,

        със светли звезди на челата,

        къртеха златните,

        черни скали

        и качваха вън топлината!

 

       И литваха влакове

       бързи в нощта,

       бръмчаха заводски машини,

       да има във всеки 

       дом светлина,

       работеха тежки юзини!

 

       Град на смели

       и силни мъже,

       град на мъже, Богатири,

       от твоето топло 

       и щедро сърце

       България черпеше сили!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ракина Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Звучи малко социалистическо, въпреки, че много ми хареса ... Пишеш със сърцето си, Кинче, всичко преживяваш и всичко, което си преживяла умееш да го кажеш по поетичен начин.
  • Няма вече България,която да черпи сили от черното злато.Наистина така е навсякъде.Всичко запада.Тъжно,но факт.
  • И на мен ми е тъжно Ваня, но вече нищо не е както беше и там, както навсякъде, картинката е тъжна!
  • "България черпеше сили"...Тъжно ми звучи това "минало" време..Много хубав стих!Поздрав!
  • Много ми харесва!!!Прочетох с интерес,и много ти се радвамПрегръщам те

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...