kina (Ракина Радева) kina (Ракина Радева)
54
Apr 13, 2010, 8:59 PM

Перник

  Poetry » Civic
1.6K 0 9

        Град на богата

        и щедра земя,

        град на мъже Богатири,

        от черното злато

        на твойте недра

        растяха, набираха сили!

 

        В галерите мрачни,

        всред тъмни стени,

        със светли звезди на челата,

        къртеха златните,

        черни скали

        и качваха вън топлината!

 

       И литваха влакове

       бързи в нощта,

       бръмчаха заводски машини,

       да има във всеки 

       дом светлина,

       работеха тежки юзини!

 

       Град на смели

       и силни мъже,

       град на мъже, Богатири,

       от твоето топло 

       и щедро сърце

       България черпеше сили!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ракина Радева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Дора (Дорика Цачева)
    Дора (Дорика Цачева)
    Звучи малко социалистическо, въпреки, че много ми хареса ... Пишеш със сърцето си, Кинче, всичко преживяваш и всичко, което си преживяла умееш да го кажеш по поетичен начин.
  • BuRn_AliVe (Александър)
    BuRn_AliVe (Александър)
    Няма вече България,която да черпи сили от черното злато.Наистина така е навсякъде.Всичко запада.Тъжно,но факт.
  • kina (Ракина Радева)
    kina (Ракина Радева)
    И на мен ми е тъжно Ваня, но вече нищо не е както беше и там, както навсякъде, картинката е тъжна!
  • ВаняИ (Ваня Иванова)
    ВаняИ (Ваня Иванова)
    "България черпеше сили"...Тъжно ми звучи това "минало" време..Много хубав стих!Поздрав!
  • Маргарита (Маргарита Георгиева)
    Маргарита (Маргарита Георгиева)
    Много ми харесва!!!Прочетох с интерес,и много ти се радвамПрегръщам те

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0