13 abr 2010, 20:59

Перник

  Poesía » Civil
1.6K 0 9

        Град на богата

        и щедра земя,

        град на мъже Богатири,

        от черното злато

        на твойте недра

        растяха, набираха сили!

 

        В галерите мрачни,

        всред тъмни стени,

        със светли звезди на челата,

        къртеха златните,

        черни скали

        и качваха вън топлината!

 

       И литваха влакове

       бързи в нощта,

       бръмчаха заводски машини,

       да има във всеки 

       дом светлина,

       работеха тежки юзини!

 

       Град на смели

       и силни мъже,

       град на мъже, Богатири,

       от твоето топло 

       и щедро сърце

       България черпеше сили!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ракина Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Звучи малко социалистическо, въпреки, че много ми хареса ... Пишеш със сърцето си, Кинче, всичко преживяваш и всичко, което си преживяла умееш да го кажеш по поетичен начин.
  • Няма вече България,която да черпи сили от черното злато.Наистина така е навсякъде.Всичко запада.Тъжно,но факт.
  • И на мен ми е тъжно Ваня, но вече нищо не е както беше и там, както навсякъде, картинката е тъжна!
  • "България черпеше сили"...Тъжно ми звучи това "минало" време..Много хубав стих!Поздрав!
  • Много ми харесва!!!Прочетох с интерес,и много ти се радвамПрегръщам те

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...