13.04.2010 г., 20:59

Перник

1.6K 0 9

        Град на богата

        и щедра земя,

        град на мъже Богатири,

        от черното злато

        на твойте недра

        растяха, набираха сили!

 

        В галерите мрачни,

        всред тъмни стени,

        със светли звезди на челата,

        къртеха златните,

        черни скали

        и качваха вън топлината!

 

       И литваха влакове

       бързи в нощта,

       бръмчаха заводски машини,

       да има във всеки 

       дом светлина,

       работеха тежки юзини!

 

       Град на смели

       и силни мъже,

       град на мъже, Богатири,

       от твоето топло 

       и щедро сърце

       България черпеше сили!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ракина Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Звучи малко социалистическо, въпреки, че много ми хареса ... Пишеш със сърцето си, Кинче, всичко преживяваш и всичко, което си преживяла умееш да го кажеш по поетичен начин.
  • Няма вече България,която да черпи сили от черното злато.Наистина така е навсякъде.Всичко запада.Тъжно,но факт.
  • И на мен ми е тъжно Ваня, но вече нищо не е както беше и там, както навсякъде, картинката е тъжна!
  • "България черпеше сили"...Тъжно ми звучи това "минало" време..Много хубав стих!Поздрав!
  • Много ми харесва!!!Прочетох с интерес,и много ти се радвамПрегръщам те

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...