Перото ми разгръща истинска просвета
Перото ми разгръща истинска просвета,
но търси то преди това подкрепа
сред публика от хора замечтани
с мисли и постъпки неразбрани…
Затуй на изказа придавам мисъл,
чертаеща дълбокия житейски смисъл
на бликналите помежду ни хали
с цел да не сразят човеците заспали
и нося аз такава светла вяра,
която не допуска изневяра,
защото сред раззинали се бездни
чертая пътя свят на нощи звездни,
но там, за наша най-голяма жалост,
погива от наивност крехка младост,
подмамена в съвременния бяг,
в който за спасение няма бряг.
Трудът ми е изцяло безвъзмезден,
а той чертае хоризонта звезден,
та хората с разбиране да се спасят
и смело в пътя да се преродят,
а той е днес на людете Съдбата,
шептяща им чрез логиката свята
какво, защо и как тези светове
да творят през следващите векове,
но щом човекът продължи да е нехаен,
процесът на разруха ще остане траен
и ще мечтае за любови чудни,
но няма да постигне дните будни
и даже в просъница Луната
не ще си спомня вече за жената,
а ще шепне нови изкушения,
носещи на хората съмнения…
Случайният човек е непотребен,
блъска се без край в процес съдебен,
но се ражда и човекът нов – благат,
който, като прагматичен, е богат
и затуй издигам намерение
да покажа цялото значение
на съществуването в онзи ход,
който дава облик на нормалния живот,
а това пък значи – в общуване
да не се допуска конфликтуване-
няма ли за какво да се предават,
ще започнат с мир да пресъздават
тъй жадуваното уважение,
за да няма страх и притеснение
и тогава корените на враждата
ще премахне силата на добрината…
Българинът е в поприще бездейно-
чака да се случи нещо ненадейно
и в мирната история покорен,
се задъхва в кръговрата уморен
и не може да достигне до живот спокоен
себе си, създавайки като достоен.
Дълго време той живя в мечти за злак-
днеска бурята го тласка пак в мрак
и на сцената се ширнаха измами,
хвърлили човека в нови драми,
а какво се случва в нашата страна:
много българи закъсват за храна,
а пък пишещите братя все незнайно
разкрасяват битието за омайно,
но в него сили вихрят се – коварни,
правят хората да са неблагодарни,
че отново всички чакат блага вест,
българинът да получи новата си чест
и се вихри някакво купонче лудо
като факт на чакано и мило чудо,
но в него хората са отчуждени
и съдбата си приемат примирени,
без да знаят за какво да се захващат,
но нехайството си те жестоко плащат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Рибаров Все права защищены
