Перото ми разгръща истинска просвета
Перото ми разгръща истинска просвета,
но търси то преди това подкрепа
сред публика от хора замечтани
с мисли и постъпки неразбрани…
Затуй на изказа придавам мисъл,
чертаеща дълбокия житейски смисъл
на бликналите помежду ни хали
с цел да не сразят човеците заспали
и нося аз такава светла вяра,
която не допуска изневяра,
защото сред раззинали се бездни
чертая пътя свят на нощи звездни,
но там, за наша най-голяма жалост,
погива от наивност крехка младост,
подмамена в съвременния бяг,
в който за спасение няма бряг.
Трудът ми е изцяло безвъзмезден,
а той чертае хоризонта звезден,
та хората с разбиране да се спасят
и смело в пътя да се преродят,
а той е днес на людете Съдбата,
шептяща им чрез логиката свята
какво, защо и как тези светове
да творят през следващите векове,
но щом човекът продължи да е нехаен,
процесът на разруха ще остане траен
и ще мечтае за любови чудни,
но няма да постигне дните будни
и даже в просъница Луната
не ще си спомня вече за жената,
а ще шепне нови изкушения,
носещи на хората съмнения…
Случайният човек е непотребен,
блъска се без край в процес съдебен,
но се ражда и човекът нов – благат,
който, като прагматичен, е богат
и затуй издигам намерение
да покажа цялото значение
на съществуването в онзи ход,
който дава облик на нормалния живот,
а това пък значи – в общуване
да не се допуска конфликтуване-
няма ли за какво да се предават,
ще започнат с мир да пресъздават
тъй жадуваното уважение,
за да няма страх и притеснение
и тогава корените на враждата
ще премахне силата на добрината…
Българинът е в поприще бездейно-
чака да се случи нещо ненадейно
и в мирната история покорен,
се задъхва в кръговрата уморен
и не може да достигне до живот спокоен
себе си, създавайки като достоен.
Дълго време той живя в мечти за злак-
днеска бурята го тласка пак в мрак
и на сцената се ширнаха измами,
хвърлили човека в нови драми,
а какво се случва в нашата страна:
много българи закъсват за храна,
а пък пишещите братя все незнайно
разкрасяват битието за омайно,
но в него сили вихрят се – коварни,
правят хората да са неблагодарни,
че отново всички чакат блага вест,
българинът да получи новата си чест
и се вихри някакво купонче лудо
като факт на чакано и мило чудо,
но в него хората са отчуждени
и съдбата си приемат примирени,
без да знаят за какво да се захващат,
но нехайството си те жестоко плащат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
