27 jul 2006, 7:07

Перото ми разгръща истинска просвета 

  Poesía
742 0 20



 

Перото ми разгръща истинска просвета,

но търси то преди това подкрепа

сред публика от хора замечтани

с мисли и постъпки неразбрани…

Затуй на изказа придавам мисъл,

чертаеща дълбокия житейски смисъл

на бликналите помежду ни хали

с цел да не сразят човеците заспали

и нося аз такава светла вяра,

която не допуска изневяра,

защото сред раззинали се бездни

чертая пътя свят на нощи звездни,

но там, за наша най-голяма жалост,

погива от наивност крехка младост,

подмамена в съвременния бяг,

в който за спасение няма бряг.

Трудът ми е изцяло безвъзмезден,

а той чертае хоризонта звезден,

та хората с разбиране да се спасят

и смело в пътя да се преродят,

а той е днес на людете Съдбата,

шептяща им чрез логиката свята

какво, защо и как тези светове

да творят през следващите векове,

но щом човекът продължи да е нехаен,

процесът на разруха ще остане траен

и ще мечтае за любови чудни,

но няма да постигне дните будни

и даже в просъница Луната

не ще си спомня вече за жената,

а ще шепне нови изкушения,

носещи на хората съмнения…

Случайният човек е непотребен,

блъска се без край в процес съдебен,

но се ражда и човекът нов – благат,

който, като прагматичен, е богат

и затуй издигам намерение

да покажа цялото значение

на съществуването в онзи ход,

който дава облик на нормалния живот,

а това пък значи – в общуване

да не се допуска конфликтуване-

няма ли за какво да се предават,

ще започнат с мир да пресъздават

тъй жадуваното уважение,

за да няма страх и притеснение

и тогава корените на враждата

ще премахне силата на добрината…

Българинът е в поприще бездейно-

чака да се случи нещо ненадейно

и в мирната история покорен,

се задъхва в кръговрата уморен

и не може да достигне до живот спокоен

себе си, създавайки като достоен.

Дълго време той живя в мечти за злак-

днеска бурята го тласка пак в мрак

и на сцената се ширнаха измами,

хвърлили човека в нови драми,

а какво се случва в нашата страна:

много българи закъсват за храна,

а пък пишещите братя все незнайно

разкрасяват битието за омайно,

но в него сили вихрят се – коварни,

правят хората да са неблагодарни,

че отново всички чакат блага вест,

българинът да получи новата си чест

и се вихри някакво купонче лудо

като факт на чакано и мило чудо,

но в него хората са отчуждени

и съдбата си приемат примирени,

без да знаят за какво да се захващат,

но нехайството си те жестоко плащат.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • -В тебе Лъки, има сила,
    от която радостта се е родила-
    тя е чувството непобедимо
    и това за всички е видимо!
  • -Ти показваш драги, мъжество
    и достигаме до тържество,
    а устата ми не пита-
    аз прегръщам те с възхита.
  • -Хора с дипломи се суетят
    в атмосфера на презрение-
    с очи отворени те спят,
    чакайки от публиката одобрение.
  • -Днешната култура дивна
    пее песен Мо, приспивна,
    а перото ти е с ясна мисъл
    и придава на живота смисъл.
  • -За да се направи скока
    към култура по-дълбока,
    трябва да покажем яснота
    в ширеща се вредом слепота!
  • -С решимост неотстъпна,
    носиш сцената престъпна
    и чрез думички забавни
    тикаш разни норми - правни.
  • -С нас хиените воюват,
    а с душите си търгуват-
    правят се на веселяци,
    а са си единствено простаци.
  • -Ти показваш Мо, решимост
    чрез учудваща търпимост
    и дори да е невероятно,
    да съм с теб ми е приятно.
  • -Няма Лъки, тука грешка-
    нужна ни е смелост свръхчовешка,
    за да сторим порицание,
    пазещи самообладание.
  • Поучителен текст...
    Изглежда някой е видял себе си в него!
    Поздрав!
  • Поздрав мил за теб, Анета!
    Ти съзираш тъпа случка-
    че Докосваща в Нет-а
    моята жена нарича "кучка"

    и писател самозван
    с душичка гнусна,
    правят екшън обигран
    в интрига - мръсна.

    И ще кажа пак изрично,
    че осъждам този факт-
    с поведение неприлично
    да се дави творческия акт!
  • Допускам че си го постигнал
    ама дали и другите го осъзнават

    И моля Поздравче да не те ядосва
    Как Лъки като твое кученце ще припознава
  • Вдигни го, ако обичаш, поздравче!
  • Здравей, Етчи!
    Не допускаш ли, че това, което ми пожелаваш, вече съм го постигнал? Допусни го за миг и се опитай да видиш нещата така, за да погледнем от един ъгъл. И тогава ще стане чудна метаморфоза в цялата ти нагласа. По дух приемам коментара ти безрезервно.
    Поздрав!
  • Хубаво е,ама ме измори
    Много неща си казал тук
    Пожелателен е този стих
    Дано успееш в това,дано

    Поздрав и усмивка в този час на ноща
  • Здравей, Роси!
    Надявам се, че си открила всички моменти, чрез които съм те втъкал в тази творба, а и цялата останала полифония.
    И аз ти благодаря!
    Поздрав!
  • Поздрав за пълносъдържателният текст Валери.Тези твои стихове винаги ме карат да спра и да размишлявам върху тях.
    Благодаря ти!
  • Здравей, Поли! Благодаря за поздравите.
    Бъди щастлива!
  • ria, преди да даваш съвети се научи да пишеш грамотно както трябва.
    Още един такъв коментар и ще те санкционирам!
  • Според мен единствената роля на перото е тази, да носи просвета, да пробужда у хората добрата им страна, да ги кара да се замислят.
    Поздрав за стиха.
    Щастлив ден Валери
Propuestas
: ??:??