26 янв. 2016 г., 20:31

Песен № 3

392 0 1

Песен № 3


Когато цветята увехнат

във тъжните есенни дни,

аз топлите спомени яхвам

и тръгвам след свойте мечти!...

 

Щом почне да плаче небето.

И паднат студени мъгли…

Рисувам си радост в сърцето...

Измислям си слънчеви дни…

 

Припомням си стари познанства,

великите дни в любовта!

Изпълвам аз празни пространства

и пресътворявам Света!

 

И нежна тъга ме обзема...

Аз сядам във нейния скут.

Животът ми става поема -

аз нейния автор прочут!

 

Мен длани вълшебни ме галят!

Препускам с вълшебни коне!

Безбройни фанфари ме славят…

Нима съм нещастен?! - О, не!
01.03.2012г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....