Песен № 3

Когато цветята увехнат

във тъжните есенни дни,

аз топлите спомени яхвам

и тръгвам след свойте мечти!...

Щом почне да плаче небето.

И паднат студени мъгли…

Рисувам си радост в сърцето...

Измислям си слънчеви дни…

Припомням си стари познанства,

великите дни в любовта!

Изпълвам аз празни пространства

и пресътворявам Света!

И нежна тъга ме обзема...

Аз сядам във нейния скут.

Животът ми става поема -

аз нейния автор прочут!

Мен длани вълшебни ме галят!

Препускам с вълшебни коне!

Безбройни фанфари ме славят…

Нима съм нещастен?! - О, не!
01.03.2012г.