Песен № 3
389
0
1
Песен № 3
Когато цветята увехнат
във тъжните есенни дни,
аз топлите спомени яхвам
и тръгвам след свойте мечти!...
Щом почне да плаче небето.
И паднат студени мъгли…
Рисувам си радост в сърцето...
Измислям си слънчеви дни…
Припомням си стари познанства,
великите дни в любовта!
Изпълвам аз празни пространства
и пресътворявам Света!
И нежна тъга ме обзема...
Аз сядам във нейния скут.
Животът ми става поема -
аз нейния автор прочут!
Мен длани вълшебни ме галят!
Препускам с вълшебни коне!
Безбройни фанфари ме славят…
Нима съм нещастен?! - О, не!
01.03.2012г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Hristo Slavov Todos los derechos reservados
