Jan 26, 2016, 8:31 PM

Песен № 3

387 0 1

Песен № 3


Когато цветята увехнат

във тъжните есенни дни,

аз топлите спомени яхвам

и тръгвам след свойте мечти!...

 

Щом почне да плаче небето.

И паднат студени мъгли…

Рисувам си радост в сърцето...

Измислям си слънчеви дни…

 

Припомням си стари познанства,

великите дни в любовта!

Изпълвам аз празни пространства

и пресътворявам Света!

 

И нежна тъга ме обзема...

Аз сядам във нейния скут.

Животът ми става поема -

аз нейния автор прочут!

 

Мен длани вълшебни ме галят!

Препускам с вълшебни коне!

Безбройни фанфари ме славят…

Нима съм нещастен?! - О, не!
01.03.2012г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...