Остатъци
Вечерите идват все по-тежки –
спомени долитат на ята.
Някои са тъмни и метежни,
пият ми до капка радостта.
Те са белези от стари рани –
уж зарастнали, а пак болят.
Ти си тръгна, но във тях остана –
да тревожиш моя малък свят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены