Вечерите идват все по-тежки –
спомени долитат на ята.
Някои са тъмни и метежни,
пият ми до капка радостта.
Те са белези от стари рани –
уж зарастнали, а пак болят.
Ти си тръгна, но във тях остана –
да тревожиш моя малък свят.
© Елица Ангелова All rights reserved.
И ще бъда с вас.
Благодаря!