19 июн. 2007 г., 11:44

Песен

967 0 2
На тоя свят има много тъжна песен.
По-тъжна е и от меланхоличната есен.
Тежко ще е за този, който я запее,
защото песента през вековете вилнее.
Страшното тук е, че тази песен се нарича
„Обичам го силно, но той не ме обича.“
Знаеш ли ти тая тъжна песен,
по-тъжна и от меланхоличната есен?
Защото скоро научих я, тази песен злощастна,
която направи ме много нещастна.
Ела и накарай ме песента да забравя,
защото аз единствено теб желая...
Страх и надежда има в душата ми.
Стоя на скалите и гледам зората,
и тази гледка, невероятно прекрасна,
ми напомня за съдбата ми злощастна.
Питам се защо отново съм сама
и в душата ми започва пак песента.
Там, на скалите, пада мъничка сълза
и откривам, че няма я любовта.
Изнизаха се бавно годините
и ето, идвам пак на скалите,
но вече нова в сърцето ми е песента -
и аз вече не съм сама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яничка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...