4 февр. 2010 г., 13:39

Песен

902 0 12

ПЕСЕН

 

Когато човек е обвързан и
тежести дръзко крепи.

Стоварват се тъй непотребни,
ужасни и тежки беди.

И пъшка, и пада, и става.

Пробойни навред се тълпят.

Понякога хорската врява го сепва.
Учудва  го с песен светът.

И ето, че песен запява.
И ето, готов е за път.

Извива той вой на сирена.
Стените край него кънтят.

 

Залисани във задължения,

как времето лети, лети!

 

Не пропиляваме ли всичко ние,

дори и нашите мечти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти от сърце, Василена !
    Животът е борба . . . лесно няма да се дадем . . .
    Приятна вечер ти желая !
  • Чудесен актуален стих!
    Привет!
  • Радвам се, Светлинка, че са ти харесали стиховете !
    Благодаря ти от сърце !
    Лека вечер !
    Приятни почивни дни !
  • Хареса ми стихът ти!И този на мела ми хареса!Благодаря!
  • Благодаря ти, Кръстина !
    Да, основната ми идея беше точно тази,
    за препятствията и непоколебимата вяра в бъдещето
    и в доброто, следвайки мечтите си !
    Приятен ден ти желая !
    Трогна ме !

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...