ПЕСЕН
Когато човек е обвързан и
тежести дръзко крепи.
Стоварват се тъй непотребни,
ужасни и тежки беди.
И пъшка, и пада, и става.
Пробойни навред се тълпят.
Понякога хорската врява го сепва.
Учудва го с песен светът.
И ето, че песен запява.
И ето, готов е за път.
Извива той вой на сирена.
Стените край него кънтят.
Залисани във задължения,
как времето лети, лети!
Не пропиляваме ли всичко ние,
дори и нашите мечти!
© Симеон Пенчев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
