4.02.2010 г., 13:39

Песен

894 0 12

ПЕСЕН

 

Когато човек е обвързан и
тежести дръзко крепи.

Стоварват се тъй непотребни,
ужасни и тежки беди.

И пъшка, и пада, и става.

Пробойни навред се тълпят.

Понякога хорската врява го сепва.
Учудва  го с песен светът.

И ето, че песен запява.
И ето, готов е за път.

Извива той вой на сирена.
Стените край него кънтят.

 

Залисани във задължения,

как времето лети, лети!

 

Не пропиляваме ли всичко ние,

дори и нашите мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти от сърце, Василена !
    Животът е борба . . . лесно няма да се дадем . . .
    Приятна вечер ти желая !
  • Чудесен актуален стих!
    Привет!
  • Радвам се, Светлинка, че са ти харесали стиховете !
    Благодаря ти от сърце !
    Лека вечер !
    Приятни почивни дни !
  • Хареса ми стихът ти!И този на мела ми хареса!Благодаря!
  • Благодаря ти, Кръстина !
    Да, основната ми идея беше точно тази,
    за препятствията и непоколебимата вяра в бъдещето
    и в доброто, следвайки мечтите си !
    Приятен ден ти желая !
    Трогна ме !

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...