Песен ми изпрати
http://vbox7.com/play:1a1a3163&al=1&vid=
Песен ми изпрати.
За веселата долина.
Път не ми донади
да го извървя.
Конят - мойта обич,
бяла и добра,
чака ме тъй дълго
с теб да полетя.
В преспите от зима
се изгуби ти,
а любов незрима
вече в мен не спи.
Ще те срещна нявга
сред леса от свобода,
но ще те подмина,
както ти си замълча.
Песен ми изпрати,
че всеки има си звезда.
Но не ме потърси
в път от светлина.
Ангел казват бил си.
Аз пък съм жена,
но не нося биле,
да те упоя...
Носех ти надежда,
че ще те обикна.
Да ти бъда ласка
сред уханна шума.
Чаках белия ти кон
нявга да ме стигне.
С ненаписан от нас закон
всеки своят път поема.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
