ПЕСЕН ОТ ДЪЛБОКАТА МЪГЛА
... мокри савани мъглата размята,
фарът сирената своя наду,
сякаш мелтемът изви над водата
песен на някакво странно урду,
и силуети на хора в балтони
мъкнеха чанти – не знам накъде,
лампите плискаха душ от неони
през светлината – раздрано перде,
седем милиарда, нарамили кирки! –
все закъсняват за царския пир,
зимата сякаш ни праща в Бутирки ...