Песен от дълбоката мъгла

6 дек. 2024 г., 12:55

Поэзия

73 2 3

ПЕСЕН ОТ ДЪЛБОКАТА МЪГЛА

... мокри савани мъглата размята,

фарът сирената своя наду,

сякаш мелтемът изви над водата

песен на някакво странно урду,

и силуети на хора в балтони

мъкнеха чанти – не знам накъде,

лампите плискаха душ от неони

през светлината – раздрано перде,

седем милиарда, нарамили кирки! –

все закъсняват за царския пир,

зимата сякаш ни праща в Бутирки

или на черна каторга в Сибир,

беше си утро, а нямаше изгрев,

сигурно няма да има и ден,

ако така е мъглив комунизмът? –

моля, не ща! – отпишете и мен,

искам за всинца ни слънце да свети,

път да ви сторя през кал и мъгла...

Ако в мъглата ни водят Поети,

някой ден ще ни поникнат крила!