Песен от дълбоката мъгла
ПЕСЕН ОТ ДЪЛБОКАТА МЪГЛА
... мокри савани мъглата размята,
фарът сирената своя наду,
сякаш мелтемът изви над водата
песен на някакво странно урду,
и силуети на хора в балтони
мъкнеха чанти – не знам накъде,
лампите плискаха душ от неони
през светлината – раздрано перде,
седем милиарда, нарамили кирки! –
все закъсняват за царския пир,
зимата сякаш ни праща в Бутирки
или на черна каторга в Сибир,
беше си утро, а нямаше изгрев,
сигурно няма да има и ден,
ако така е мъглив комунизмът? –
моля, не ща! – отпишете и мен,
искам за всинца ни слънце да свети,
път да ви сторя през кал и мъгла...
Ако в мъглата ни водят Поети,
някой ден ще ни поникнат крила!
© Валери Станков All rights reserved.
