17 нояб. 2014 г., 18:09

Песен по Пътя

Поэзия » Другая

625 0 4

Крехка и нежна,
с пролет на устните
преметнала вятъра вместо шал
тя вървeше по задъхани улици
а от пеещите ù токчета
градския часовник бе спрял.
Мъжки погледи лепнеха по снагата ù
копнеещи небе и звезди
докато някой не разказа съдбата й
в притихналия локал.
Мъжете се свиха, вгледани в чашите...
Един угаси ядно фас.

А тя, към Голгота вървеше
носейки кръста си. И пееше,
с ангелски глас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Eia (Росица Танчева)

Поздравления за тази творба, Лъки!

2014-11-18T16:35:51+02:00
лъвче (Лъки)

Благодаря за прочита и коментарите, Евелина и Младен.
Мисана, не бих могла да се сравнявам с големият Борис Христов. Но, не мога да скрия, че ми е приятно, да разбера за асоциацията, която правиш. Истината е, че този стих е посветен на една невероятно красива и много стойностна, борбена жена от гр. Кърджали... Както вероятно се досещаш, стихът е, от породата "коментарни"
Поздрав!

2014-11-18T14:17:01+02:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

...!!!

2014-11-18T09:37:59+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Силна поезия, Лъки! С това стихотворение засенчваш /по моето скромно мнение/ един ефектен текст на Борис Христов от стихосбирката му "Вечерен тромпет":

http://liternet.bg/publish5/bhristov/poezia/vecheren/grafika.htm

Поздравление и най-висока оценка!

2014-11-18T01:06:26+02:00