Песен по Пътя
Крехка и нежна,
с пролет на устните
преметнала вятъра вместо шал
тя вървeше по задъхани улици
а от пеещите ù токчета
градския часовник бе спрял.
Мъжки погледи лепнеха по снагата ù
копнеещи небе и звезди
докато някой не разказа съдбата й
в притихналия локал.
Мъжете се свиха, вгледани в чашите...
Един угаси ядно фас.
А тя, към Голгота вървеше
носейки кръста си. И пееше,
с ангелски глас.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
