17 nov 2014, 18:09

Песен по Пътя 

  Poesía » Otra
412 0 4


Крехка и нежна,
с пролет на устните
преметнала вятъра вместо шал
тя вървeше по задъхани улици
а от пеещите ù токчета
градския часовник бе спрял.
Мъжки погледи лепнеха по снагата ù
копнеещи небе и звезди
докато някой не разказа съдбата й
в притихналия локал.
Мъжете се свиха, вгледани в чашите...
Един угаси ядно фас.

А тя, към Голгота вървеше
носейки кръста си. И пееше, 
с ангелски глас.

© Лъки Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления за тази творба, Лъки!
  • Благодаря за прочита и коментарите, Евелина и Младен.
    Мисана, не бих могла да се сравнявам с големият Борис Христов. Но, не мога да скрия, че ми е приятно, да разбера за асоциацията, която правиш. Истината е, че този стих е посветен на една невероятно красива и много стойностна, борбена жена от гр. Кърджали... Както вероятно се досещаш, стихът е, от породата "коментарни"
    Поздрав!
  • ...!!!
  • Силна поезия, Лъки! С това стихотворение засенчваш /по моето скромно мнение/ един ефектен текст на Борис Христов от стихосбирката му "Вечерен тромпет":

    http://liternet.bg/publish5/bhristov/poezia/vecheren/grafika.htm

    Поздравление и най-висока оценка!
Propuestas
: ??:??