31 июл. 2024 г., 13:49

Песен през плющящите трансмисии

356 2 1

ПЕСЕН ПРЕЗ ПЛЮЩЯЩИТЕ ТРАНСМИСИИ

 

... ако ме видиш, ще се ужасиш,

сега съм леко трезвен, сам и хрисим –

приличам на излъскан стар каиш,

изплют от социалните трансмисии,

 

чувал с осемдесет кила кайма,

развинтвам се, изхлузвам се, излизам –

изкъртена със чук и лост бурма

от живия световен механизъм,

 

но на кого му пука въобще? –

дали на някой пука му изобщо,

че аз – едно изгубено дете,

работя за човешката ни общност,

 

кой песента на славея плати? –

не чини тази трудова заетост,

и аз ще събера, смирен, пети,

и – гратис! – ще си отлетя в небето,

 

ще надробя от звездната ярма

за коня си – пред портите на Рая...

И ще ви пращам своите писма

от святата си ниша из Безкрая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...