31.07.2024 г., 13:49

Песен през плющящите трансмисии

363 2 1

ПЕСЕН ПРЕЗ ПЛЮЩЯЩИТЕ ТРАНСМИСИИ

 

... ако ме видиш, ще се ужасиш,

сега съм леко трезвен, сам и хрисим –

приличам на излъскан стар каиш,

изплют от социалните трансмисии,

 

чувал с осемдесет кила кайма,

развинтвам се, изхлузвам се, излизам –

изкъртена със чук и лост бурма

от живия световен механизъм,

 

но на кого му пука въобще? –

дали на някой пука му изобщо,

че аз – едно изгубено дете,

работя за човешката ни общност,

 

кой песента на славея плати? –

не чини тази трудова заетост,

и аз ще събера, смирен, пети,

и – гратис! – ще си отлетя в небето,

 

ще надробя от звездната ярма

за коня си – пред портите на Рая...

И ще ви пращам своите писма

от святата си ниша из Безкрая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...