3 июн. 2007 г., 12:12

Песен за големия град и неговите трудови хора

798 1 4
1. Прашните улици сутрин посрещат ме,
    вечер изпращат ме...
    С разни странни муцуни се срещаме
    и разминаваме...
 
Пр... Този град иска любов!
          Шепти за любов!
          Няма кой да го чуе. И да отвърне!
          Въздухът гърчи се в пепелния си обков!
          Напомня ни, Ladies and Gentlemen,
          че сме смъртни.
          Подсказва ни, Ladies and Gentlemen,
          че сме мъртви...

2. Посрещаме изгреви сляпо,
    а после изпращаме...
    За всяка емоция грапава
    капаро плащаме...

Пр... Този град иска любов!
          Крещи за любов!
          Вкопчен в дъжда и в смеха на децата!          
          Жигосва стоманено този безпаметен зов  
          на малкото живи поети перата!
          На шепата живи поети перата!

.......................................................

Пр... Този град иска любов!
          На колЕне ни моли!
          Отчаяно плиска по жиците гневни искри!          
          А ние в абсурди болим, през сълзи и сополи...
          Ladies and Gentlemen, Градът СЕ руши.
          Ladies and Gentlemen, Градът НИ руши.
..............................................................................................
          Ladies and Gentlemen,
          МЪРТВИ ДУШИ!
         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко много казва песента ти! Силно послание!
  • Мелодията, която е в главата ми е нещо в стил Мишо Белчев...Само че, за жалост хич не разбирам от ноти, нито мога да свиря на муз.инструмент!
    Здраве да е! ЩЕ си я припявам в къщи (за ужас на съпруга ми)!
  • Много хубав текст за песен!
    Поздрав!
    Браво,мила Катя!
  • Този стих иска мелодия!
    На колЕне ни моли!
    Поздрав Кате!!!
    Супер е!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...