3 jun 2007, 12:12

Песен за големия град и неговите трудови хора

  Poesía
800 1 4
1. Прашните улици сутрин посрещат ме,
    вечер изпращат ме...
    С разни странни муцуни се срещаме
    и разминаваме...
 
Пр... Този град иска любов!
          Шепти за любов!
          Няма кой да го чуе. И да отвърне!
          Въздухът гърчи се в пепелния си обков!
          Напомня ни, Ladies and Gentlemen,
          че сме смъртни.
          Подсказва ни, Ladies and Gentlemen,
          че сме мъртви...

2. Посрещаме изгреви сляпо,
    а после изпращаме...
    За всяка емоция грапава
    капаро плащаме...

Пр... Този град иска любов!
          Крещи за любов!
          Вкопчен в дъжда и в смеха на децата!          
          Жигосва стоманено този безпаметен зов  
          на малкото живи поети перата!
          На шепата живи поети перата!

.......................................................

Пр... Този град иска любов!
          На колЕне ни моли!
          Отчаяно плиска по жиците гневни искри!          
          А ние в абсурди болим, през сълзи и сополи...
          Ladies and Gentlemen, Градът СЕ руши.
          Ladies and Gentlemen, Градът НИ руши.
..............................................................................................
          Ladies and Gentlemen,
          МЪРТВИ ДУШИ!
         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко много казва песента ти! Силно послание!
  • Мелодията, която е в главата ми е нещо в стил Мишо Белчев...Само че, за жалост хич не разбирам от ноти, нито мога да свиря на муз.инструмент!
    Здраве да е! ЩЕ си я припявам в къщи (за ужас на съпруга ми)!
  • Много хубав текст за песен!
    Поздрав!
    Браво,мила Катя!
  • Този стих иска мелодия!
    На колЕне ни моли!
    Поздрав Кате!!!
    Супер е!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...