16 июл. 2005 г., 08:42

Песен за живота

1.5K 0 10


Един се ражда ,
друг умира ,
живеем с надежда ,
сърцето да не спира.

Живота е труден
и пътя нелек ,
но ти си принуден ,
да бъдеш човек.

Всеки си има собствена песен
и когато я пее
денят му е лесен ,
а сърцето живее.

Но незнайно кога ,
да пееш преставаш ,
сълзи и тъга
след тебе оставяш.

 

                                  21.08.04г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ицо Саков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А за теб писателче какво да кажа.Деси е права.Наистина пишеш само "думи, думи, думи и накрая нищо".Пишеш ги като някакъв дневник.Мине не мине ден и оп нахвърляш каквото си мислиш и готово.То за тва си ги напраскал 1001 стихотворения.
  • На мен пък ми харесва
  • Търпя критиките ако са направени с добро.Уважавам всички ви без Деси.Просто се държи много тъпо и не ми пука за нейните критики.
  • Ицо, само да ти кажа, че аз каквото мисля го казвам! Не е защото ти си написал отрицателен коментар... Споко, изобшо няма да чета, какво пишеш, защото не ми е интересно... Айде със здраве. Желая ти много бъдещи творчески успехи.
  • Първо ти не каза копче, а изплю цял цип.Казах, че не ми харесва едно твое стихотворение, а ти налази всички мои.И защо си мислиш , че ми е притрябвало твоето мнение?Винаги се уча от околните, но то си личи кой иска да ти помогне и кой иска да те нагруби.Съвсем учтиво те моля повече да не пишеш относно моите произведения.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...