16.07.2005 г., 8:42

Песен за живота

1.5K 0 10


Един се ражда ,
друг умира ,
живеем с надежда ,
сърцето да не спира.

Живота е труден
и пътя нелек ,
но ти си принуден ,
да бъдеш човек.

Всеки си има собствена песен
и когато я пее
денят му е лесен ,
а сърцето живее.

Но незнайно кога ,
да пееш преставаш ,
сълзи и тъга
след тебе оставяш.

 

                                  21.08.04г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ицо Саков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А за теб писателче какво да кажа.Деси е права.Наистина пишеш само "думи, думи, думи и накрая нищо".Пишеш ги като някакъв дневник.Мине не мине ден и оп нахвърляш каквото си мислиш и готово.То за тва си ги напраскал 1001 стихотворения.
  • На мен пък ми харесва
  • Търпя критиките ако са направени с добро.Уважавам всички ви без Деси.Просто се държи много тъпо и не ми пука за нейните критики.
  • Ицо, само да ти кажа, че аз каквото мисля го казвам! Не е защото ти си написал отрицателен коментар... Споко, изобшо няма да чета, какво пишеш, защото не ми е интересно... Айде със здраве. Желая ти много бъдещи творчески успехи.
  • Първо ти не каза копче, а изплю цял цип.Казах, че не ми харесва едно твое стихотворение, а ти налази всички мои.И защо си мислиш , че ми е притрябвало твоето мнение?Винаги се уча от околните, но то си личи кой иска да ти помогне и кой иска да те нагруби.Съвсем учтиво те моля повече да не пишеш относно моите произведения.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...