Здравей, Живот, в студена зима
ми стига огънче да има.
В сърце, във вени да блещука,
напук на ледената скука.
Какво, че вън е заледено,
от студ сковано, посребрено,
щом грее въгленче и ето -
пулсира в щастие сърцето.
Здравей, Живот, виж пролет пукна.
Стремглаво ручейчето хукна,
да съобщи добрата вест,
красавица дошла нощес.
Възкръсват обич и надежда.
Кокиче смело се оглежда,
с търпение и с постоянство
да зърне слънчевото тайнство.
Здравей, Живот, сред синьо лято
с лъчи от свила пребогато.
Живот, изпълнен си със радост,
триумф на буйната ми младост.
Даряваш полет без криле,
зовеш към чудни светове.
Сезон, наситен със прозрения,
с успехи, с лични постижения.
Здравей, Живот, и в златна есен -
на зрелостта смирена песен.
Живот за всички мил и свиден,
споделяш обич с чужд и ближен.
Отекват спомени щастливи
в картини пъстри и красиви.
Живот, един си, знае всеки,
а паметта живей навеки….
© Златка Чардакова Все права защищены