Песен за солената Свобода

26 февр. 2024 г., 12:21

Поэзия

133 4 2

ПЕСЕН ЗА СОЛЕНАТА СВОБОДА

Не вятър – биволи мучат.

Небетата над мене скърцат.

Вълната гъне бичи врат,

захапва камъка разкъртен.

Ще ме смете ли? Да. Без жал –

в немилостивото си Нищо,

ведно с протрития ми шал,

с прегазеното ми огнище.

Ще ме въргаля – без да спре

в прегракналите ветровеи.

Ще ви мирише на море,

о, йе! – от дънните навеи.

Защо дойдох? – един пигмей,

издигнал слабата си прашка?

А можех зад добрия кей

в безветрията да се лашкам,

да пея химни за моми,

нахлули в момкови ливади,

и моят ден да отгърми –

шампанско, смях и звездопади.

От въздух, огън и вода,

и от гърдата на Безкрая

солена суках Свобода –

солен ще ми излезе краят!