Песен за солената Свобода
ПЕСЕН ЗА СОЛЕНАТА СВОБОДА
Не вятър – биволи мучат.
Небетата над мене скърцат.
Вълната гъне бичи врат,
захапва камъка разкъртен.
Ще ме смете ли? Да. Без жал –
в немилостивото си Нищо,
ведно с протрития ми шал,
с прегазеното ми огнище.
Ще ме въргаля – без да спре
в прегракналите ветровеи.
Ще ви мирише на море,
о, йе! – от дънните навеи.
Защо дойдох? – един пигмей,
издигнал слабата си прашка?
А можех зад добрия кей
в безветрията да се лашкам,
да пея химни за моми,
нахлули в момкови ливади,
и моят ден да отгърми –
шампанско, смях и звездопади.
От въздух, огън и вода,
и от гърдата на Безкрая
солена суках Свобода –
солен ще ми излезе краят!
© Валери Станков All rights reserved.
