Изгарям от обич голяма
във твоите силни ръце.
В целувките страстни съм няма,
земята под мен се тресе.
Единствено ти си виновен!
Ти сили за подвизи даваш
и в мислите влязъл съдбовно,
и болна в легло да съм - ставам.
И място в стиха ми заемаш,
отърсваш живота от плесен.
Достойна за обич поема,
събрана във мъничка песен.
© Елена Все права защищены