Песен за вдовиците
ПЕСЕН ЗА ВДОВИЦИТЕ
Възпети са героите в стотици
стихове. Възпети са. Така и трябва!
Но днес ще пея за вдовиците,
останали гробове да оплакват.
Ще пея за забрадките, прегърнали
във черните си шепи, мъка тиха...
За сълзите, които не очакват,
да ги попие ръката на войника.
Ще пея за жените - черни гарвани,
накацали сред дървените кръстове.
За момичета, които са обичали,
момчета със сърца на лъвове.
За огнището, угаснало отрано.
За домът, останал без стопанин.
За студения медал във женски длани -
от Смъртта, признателен подарък.
За тез герои ще пея и ще пия...
Осиротели и потънали в забрава.
Да вдигнем чаши за вдовиците
и по мъжки да извикаме наздраве!
Емил Стоянов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Стоянов Все права защищены
