Песенно
Песенно капят, жълтеят листата,
глухо проскърцват сухите клони,
щом не опазихме само честта си,
даже в сърцата ни няма заслони.
Сякаш от старост линеят и къщите,
вяло продрънква далечна китара,
навярно и ние не сме вече същите,
щом се оглеждаме в дим на цигара.
Струните сякаш тъгата поглъщат,
в облак изплуват далечните ноти,
после отгоре на дъжд се завръщат,
но без компромиси няма защото...
А блус не нагарча с дъх на бадеми
в мъгливия, забутан, нелиричен град,
има посоки, но нямаме време
в молитви, родени от писък и глад.
Как ли не ни беляза съдбата,
от восък скрепи ни почти без ръце,
събираме малко по малко нещата,
но да си тръгнем, не ни дава сърце.
Есенно капят, жълтеят листата
и не проскърцват сухите клони,
не, не опазихме само честта си,
но не живеем по чужди канони.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Станчев Все права защищены
.Поздрав за яркото перо , продължавам да ви чета.
