Песенно капят, жълтеят листата,
глухо проскърцват сухите клони,
щом не опазихме само честта си,
даже в сърцата ни няма заслони.
Сякаш от старост линеят и къщите,
вяло продрънква далечна китара,
навярно и ние не сме вече същите,
щом се оглеждаме в дим на цигара.
Струните сякаш тъгата поглъщат,
в облак изплуват далечните ноти,
после отгоре на дъжд се завръщат,
но без компромиси няма защото... ...