perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
30 июл. 2008 г., 10:15

Песенно 

  Поэзия » Другая
622 0 19

Песенно капят, жълтеят листата,

глухо проскърцват сухите клони,

щом не опазихме само честта си,

даже в сърцата ни няма заслони.

 

Сякаш от старост линеят и къщите,

вяло продрънква далечна китара,

навярно и ние не сме вече същите,

щом се оглеждаме в дим на цигара.

 

Струните сякаш тъгата поглъщат,

в облак изплуват далечните ноти,

после отгоре на дъжд се завръщат,

но без компромиси няма защото...

 

А блус не нагарча с дъх на бадеми

в мъгливия, забутан, нелиричен град,

има посоки, но нямаме време

в молитви, родени от писък и глад.

 

Как ли не ни беляза съдбата,

от восък скрепи ни почти без ръце,

събираме малко по малко нещата,

но да си тръгнем, не ни дава сърце.

 

Есенно капят, жълтеят листата

и не проскърцват сухите клони,

не, не опазихме само честта си,

но не живеем по чужди канони.

 

 

 

© Димитър Станчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??