Песенно
Песенно капят, жълтеят листата,
глухо проскърцват сухите клони,
щом не опазихме само честта си,
даже в сърцата ни няма заслони.
Сякаш от старост линеят и къщите,
вяло продрънква далечна китара,
навярно и ние не сме вече същите,
щом се оглеждаме в дим на цигара.
Струните сякаш тъгата поглъщат,
в облак изплуват далечните ноти,
после отгоре на дъжд се завръщат,
но без компромиси няма защото...
А блус не нагарча с дъх на бадеми
в мъгливия, забутан, нелиричен град,
има посоки, но нямаме време
в молитви, родени от писък и глад.
Как ли не ни беляза съдбата,
от восък скрепи ни почти без ръце,
събираме малко по малко нещата,
но да си тръгнем, не ни дава сърце.
Есенно капят, жълтеят листата
и не проскърцват сухите клони,
не, не опазихме само честта си,
но не живеем по чужди канони.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
.Поздрав за яркото перо , продължавам да ви чета.
