perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
30.07.2008 г., 10:15 ч.

Песенно 

  Поезия » Друга
652 0 19

Песенно капят, жълтеят листата,

глухо проскърцват сухите клони,

щом не опазихме само честта си,

даже в сърцата ни няма заслони.

 

Сякаш от старост линеят и къщите,

вяло продрънква далечна китара,

навярно и ние не сме вече същите,

щом се оглеждаме в дим на цигара.

 

Струните сякаш тъгата поглъщат,

в облак изплуват далечните ноти,

после отгоре на дъжд се завръщат,

но без компромиси няма защото...

 

А блус не нагарча с дъх на бадеми

в мъгливия, забутан, нелиричен град,

има посоки, но нямаме време

в молитви, родени от писък и глад.

 

Как ли не ни беляза съдбата,

от восък скрепи ни почти без ръце,

събираме малко по малко нещата,

но да си тръгнем, не ни дава сърце.

 

Есенно капят, жълтеят листата

и не проскърцват сухите клони,

не, не опазихме само честта си,

но не живеем по чужди канони.

 

 

 

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??