Песенно капеща свежест
Песенно капеща свежест
Заваля... И е хубаво -
песенно капеща свежест...
В локвите тичат усмихнато влюбени,
под капчука играят, подушват се нежно.
Лекият дъжд във горещото пладне
събужда света и в очите проблясва
нещо даващо, искащо, гладно,
преоткриващо и участващо.
И поспират до пейката, и подушват ръцете ми,
и изкъпват ме с смях от пръскаща козина -
хукват невинно да догонят хлапето ми,
да не би каишките да им сложа.
И потъвам след топлото тяхно сияние -
във искри, във музика ме докосва дъждът -
и е толкова тихо в това състояние,
на което, неусетно за мене, държа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Маринова Все права защищены
