27 мар. 2009 г., 12:15

Песента му във полет долюбвах 

  Поэзия
533 0 13

Той закичваше с пролет косите ми,
да ухаят на ябълков цвят,
и премрежваше с копнежи очите ми,
от красива любов да звездят.
Със ръцете си - цветни простори
ми откриваше свят от мечти,
като вятъра нежно ме галеше
от любов с потреперващи пръсти.
От очите му капеха изгреви
по лицето на моите надежди,
светлината застилаше в  дните ми
и тъчеше от лъчите постели.
Босонога и лека пристъпвах,
от щастлива любов онемяла,
песента му във полет долюбвах,
а пък моята подарих му я цяла.
Даже малко парче не оставих,
за да имам след него с какво
да завивам самотните нощи,
свити в мене от студ на кълбо.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??