Песента му във полет долюбвах
Той закичваше с пролет косите ми,
да ухаят на ябълков цвят,
и премрежваше с копнежи очите ми,
от красива любов да звездят.
Със ръцете си - цветни простори
ми откриваше свят от мечти,
като вятъра нежно ме галеше
от любов с потреперващи пръсти.
От очите му капеха изгреви
по лицето на моите надежди,
светлината застилаше в дните ми
и тъчеше от лъчите постели.
Босонога и лека пристъпвах,
от щастлива любов онемяла,
песента му във полет долюбвах,
а пък моята подарих му я цяла.
Даже малко парче не оставих,
за да имам след него с какво
да завивам самотните нощи,
свити в мене от студ на кълбо.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
