И черните звезди са като хората....
Невярващи. И твърде уморени.
Без светлина останали. Без пламъци -
замръзнал огън в черни звездни вени.
Раздали са ги някога. На някого...
Любов дарявали с фотонен блясък.
Протуберансно себе си отричли,
за да я подарят на някой без остатък.
И животворната енергия изтичала
по струните на безрезервното обичане.
А вакуумът с жажда я поглъщал.
Пилеел я във космоса... Отричал я. ...