Песента на черните звезди
И черните звезди са като хората....
Невярващи. И твърде уморени.
Без светлина останали. Без пламъци -
замръзнал огън в черни звездни вени.
Раздали са ги някога. На някого...
Любов дарявали с фотонен блясък.
Протуберансно себе си отричли,
за да я подарят на някой без остатък.
И животворната енергия изтичала
по струните на безрезервното обичане.
А вакуумът с жажда я поглъщал.
Пилеел я във космоса... Отричал я.
И от измяната ядрата натежавали
а кръвната им плазма се съсирвала.
Те спирали да светят. Занемявали,
а любовта на кварките застивала.
От разпилените лъчи на слънчев вятър
сърцето им поемало навътре,
а хоризонтът на събитията ги затварял
и спирал само да несбъднатото утре.
Пространство-времевото им отсъствие
ограбвало в живота смисъла...
Отчаяно сингулярността разкъсвала
за бъдеще последната им мисъл.
И с гняв в гръдта им колапсираща
завинаги навлязла тъмнината...
... С последното лъчисто неутрино
към смърт поемала завинаги звездата.
Но може би с мечтата да си върнат
живота огнен в колапсиралите вени
и светлината си отново да прегърнат,
пиляна дълго във космичните предели,
надеждата превърщали във гравитация.
И в път обратен тръгвали лъчите...
а ореол от видима и топла радиация
огрявал хоризонта на мечтите...
И пеят рентгеново звездните частици
по пътя си обратен към незримите.
Но с устрема на светлоструйни птици
анихилират в серенада към любимата.
Във всичките посоки на вселената
ехти предсмъртната им песен,
разказвайки как черните звезди
изминали са този път нелесен...
Но песните разказват как понякога,
ако звезди съседни светлина им върнат,
отново стъпват в пътя на живота си
като в звезда Свръхнова се превърнат...
*Струните - фундаменталните градивни блокове на природата (Теорията на струните на Хокинг, хармонично обединяваща иначе несъвместимите квантова механика и обща теория на относителността.)
**Хоризонт на събитията - въображаема сферична повърхнина, ограждаща цялата маса на черната дупка от вътрешната страна на която, нищо, включително фотоните, не може да я преодолее поради извънредно силното гравитационно поле.
***Сингулярност - Място, където тъканта на пространство-времето претърпява сериозно разкъсване.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Прекрасно,Поли!Убедих се, че няма видима граница, между поезия и астрофизика за твоя неоспорим поетичен талант!
-
Стихът е взривяващ! Аплодирам тЕ!!!
-
Взиви ме....!!!!
-
"И черните звезди са като хората...",
те също имат свой, невидим блясък.
Блестят във тях сълзите от умората,
че любовта гранитна става пясък... -
Възхита си!!!Прегръдки!!!
-
Любовна песен с космически мащаби!
Кварките за занемели от смайване
-
Върха си!!!
-
Тази песен ще си я препрочитам...ВЕЛИКОЛЕПНА Е!!!
-
"надеждата превръщали във гравитация"
Поздравления! -
разтварям обятия...за да те прегърна...
светиш...мила Павлина...с много обич за теб. -
Ей, ама пак превключи на светлинна скорост и издълба червеева дупка от астрофизиката до поезията! И катализира гравитационната гибел на скуката!
Изкефих се на мах в термоядрения синтез на метафориката ти!
AVE
-
Що Свръхнови са избухнали, да си набавим елементи...
а е толкова красиво, в детската небрежност,
понякога си мисля, че сме свръх-усилието на вселената,
да направи следващата малка крачка... неизбежна.
*
…oнази глупавата и красивата,
онази дето май не вярва,
че на практика не се познаваме
и която хич не пита – кой,
какво и колко заслужава,
онази дето трудно се понася не раздадена
онази дето е Грамада и не знам къде се ражда,
сигурен съм само за посоката в която гледам…
И която дава Раз-ум, на (без нея), зле устроеният ум,
за която и вселената утихва сякаш,
за да чуе… малък… систоличен шум. -
!!!
Остави ме бездумна!
Ти си от тези звезди, носещи светлина!
Прегръщам те! -
ВЪРХЪТ !
-
Йесссс!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
