15 июн. 2018 г., 09:37

Песента на Гайдата

1.5K 1 0

Чувам зов от далеко,
гайда свири на хълма,
овчар си стадата гледа,
мома до него менци излива,
що пълни, вода за овцете.

 

Разстила се зов по полето,
Заран Слънце ощ не изгряло,
гайдата птиците вдига,
шумят вече полски животни,
та подире й пеят петлите.

 

Утрин по хоризонта веч тича,
гайдата с живота се слива,
лъчи хълм и долина обливат,
иде подире на зов Светлината,
денят събира тука все що е в гората.

 

Зовът на гайдата е вече песен,
не сал той е по хълм и полето,
всичко с него е в момент безтелесен,
за всяка душа мечтан и бленуван,
потоците се вече не чуват,
магия се носи, гъделичка сърцето.

 

Полита орел над земята, гледа и слуша,
в синя необят магията носи,
на гайдата с юнашки вик приглася,
песента вид завършен добива,
като в едно се зовът на гайдата и дивото слива,
всичкото мръсно с красота се измива.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Сираков Все права защищены

Един сън, превърнал се в реалност.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...