30 окт. 2014 г., 12:57

Песента на живота

925 0 2

Пей с мен

 

... песента на Живота

 

    Хайша

 

Нима съм

сляп,

така ли

съм роден?

 

Създадох те

и почувствах

природата...

 

Именувах

те

и те

загубих...

 

Осъзнах

илюзията

затворих

очи

и спрях

да съществувам...

...............

Едно цвете

иска

любов

сътворена

от слънце,

от въздух,

от дъжд,

от мига

който,

загубихме...

...............

 

... пей с мен

 

песента на Живота

 

  Хайша

 

  ?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росен Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Осъзнах
    илюзията
    затворих
    очи
    и спрях
    да съществувам..."
    ------------------------------------------
    Какво да кажа, всичко е казано...
    Да,така е, животът е "красива илюзия",
    но тя ни помага да оцелеем,
    всеки я предпочита пред "грозната
    истина", която убива желанието ни
    за живот... Поздрави и от мен!
  • Когато затвориш очи, спреш дъха си и те обземе мракът, достигаш кулминацията на смисъла. Външното цвете умира, без слънце, без въздух и без влагата на външния дъжд. Но разцъфва вътрешното цвете - цветето на духа. То е същинското. То диша с вътрешния въздух, който се движи по надите, захранва се от вътрешната влага на мистичния дъжд на Очакването и приема топлината на Черното слънце - Слънцето на най-великото нещо на този свят - Единственият ни верен и вечен приятел - Мракът!

    Така те разбрах аз и те поздравявам за внушението, Росене!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...