30.10.2014 г., 12:57 ч.
Песента на живота
Пей с мен
... песента на Живота
Хайша
Нима съм
сляп,
така ли
съм роден?
Създадох те
и почувствах
природата...
Именувах
те
и те
загубих...
Осъзнах
илюзията
затворих
очи
и спрях
да съществувам...
...............
Едно цвете
иска
любов
сътворена
от слънце,
от въздух,
от дъжд,
от мига
който,
загубихме...
...............
... пей с мен
песента на Живота
Хайша
?
© Росен Иванов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Когато затвориш очи, спреш дъха си и те обземе мракът, достигаш кулминацията на смисъла. Външното цвете умира, без слънце, без въздух и без влагата на външния дъжд. Но разцъфва вътрешното цвете - цветето на духа. То е същинското. То диша с вътрешния въздух, който се движи по надите, захранва се от вътрешната влага на мистичния дъжд на Очакването и приема топлината на Черното слънце - Слънцето на най-великото нещо на този свят - Единственият ни верен и вечен приятел - Мракът!
Така те разбрах аз и те поздравявам за внушението, Росене!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
илюзията
затворих
очи
и спрях
да съществувам..."
------------------------------------------
Какво да кажа, всичко е казано...
Да,така е, животът е "красива илюзия",
но тя ни помага да оцелеем,
всеки я предпочита пред "грозната
истина", която убива желанието ни
за живот... Поздрави и от мен!