В прозореца мръсен се взирам,

гледам живота пред мен

и търся, но не намирам,

любов, днес тъй си студен.

Сърцето си в ръцете ти сложих,

а ти го занесе далече

и младостта си в краката положих,

но ти не я оценяваш вече.

Замина и нищо не каза –

войнишки дълг тежък те чака,

а мен студът пак ме сряза,

чакайки тебе във мрака.

В прозореца мръсен въздишам

и виждам него отвън,

в прозореца мръсен се взирам

и любов виждам, не просто сън.

И гледам го жадно с надежда

да повдигне за миг само глава,

той се обръща, поглежда,

но дали е само това?

Но аз не мога нищо да сторя,

чувствам обичам го аз,

но как, мили, да се престоря,

че пламъкът още е някъде в нас?

Ти своя дълг войнишки изпълняваш,

а кой ще изпълни дълга ти към мен,

да те чакам се надяваш,

но ще доживея ли аз този ден?

В прозореца мръсен се взирам,

прозорецът чист е, уви!

Аз преди малко измих го

самичка със моите сълзи.

В прозореца мръсен се взирам,

но само студ ме мори,

живота свободен избирам –

войнишкия дълг изпълни!