Разказва сатирът печално
приказки плахи за време,
когато всеки нещастен банално
оплаквал е своето бреме.
Сатирът тогава проплака
над огъня нежно замиращ
и скритите нимфи в шубрака
пееха с него песни неспиращи:
„Глад и чума отвсякъде дебнат
да срещнат глупак заблуден
и страшно със връв да го стегнат,
докато го видят смъртно ранен. ...