Apr 25, 2010, 8:07 PM

Песента на сатира

956 0 1

Разказва сатирът печално

приказки плахи за време,

когато всеки нещастен банално

оплаквал е своето бреме.

Сатирът тогава проплака

над огъня нежно замиращ

и  скритите нимфи в шубрака

пееха с него песни неспиращи:

„Глад и чума отвсякъде дебнат

да срещнат глупак заблуден

и страшно със връв да го стегнат,

докато го видят смъртно ранен.

Не спират с едничък клетник нещастен,

защото гладът им напомня на вълчи,

не спират, когато видят и царя всевластен,

защото пред тях всяко богатство мълчи.”

„Няма на тази земя пролетно слънце да грее -

плачеше селянка бедна в полето,

а наоколо нямаше птичка да пее,

плачеше само тихо детето.

- Не мога, Боже, да виждам

рожбата своя да плаче!

Всяка вечер в черква прииждам,

казвам ти честно, обаче,

всеки аз звяр ненавиждам,

дори да си Ти – повече от всеки друг тачен.”

„А негърка плачеше някъде,

че млада от болест помира,

че скоро прахта ù навсякъде

с прах ще бъде покрита.

Плаче тя, че самотни

майка и татко ще напусне.

И плаче нощи безбройни,

мокри са горчивите устни.”

„Стара жена сина си оплаква,

свидно, мъчно ù е за нейното чедо,

но плаче и още, защото очаква

съпруг да остави своето дело,

за да сподели нейната мъка –

мъка за чуждо дете –

би ли тръгнал през тясната лъка

на любима съпруга кураж да даде?”

„Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже –

беше казал великият писател.

С толкова мъка наоколо не може

да живее един глупав, наивен мечтател.

Поетът разбира само от рими,

за него всичко е болка и мъка,

за него другарите всички са мними

и страшна е всяка протегната насам ръка.”

Неусетно иде заранта

 и нимфите плахо в гората се скриват,

помним от огъня само прахта,

останал е сам на полето сатирът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Брайкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нарочно ли смеси древногръцки и християнски мотиви? Според мене не е добра идея.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...