На тебе, Нанинко!
Не ме оставяй сам-
сред блясъка тъжен-
на звездите!
Не ме оставяй сам –
сред нощите – със таз
Луна
огромна,
омагьосваща
и дивна!
Не ме оставяй сам-
с нежността и песента на щурците!
Че от детство съм
влюбен във тях,
и едва ли ще имам вина,
че потайно си ходя
на малкия принц
във дворците...!
И ме няма при теб!!!
Та се питам, не върша ли грях,
че съм с тях-
във съня
и мечтите!!?
Светулка проблясва
и носи тъга!
Сова се дави
в дяволски
смях!
А..., защо ли притихна
за миг-
песента на щурците?!
© Стоян Койчев Все права защищены