Dec 4, 2024, 12:48 PM

Песента на щурците

  Poetry » Love
370 0 0

На тебе, Нанинко!


Не ме оставяй сам-
        сред блясъка тъжен-
                на звездите!
Не ме оставяй сам –
        сред нощите – със таз 
                    Луна
                огромна,
                    омагьосваща 
                            и дивна!

 

Не ме оставяй сам-
    с нежността и песента на щурците!
Че от детство съм
        влюбен във тях,
и едва ли ще имам вина,
    че потайно си ходя
            на малкия принц
                във дворците...!


И ме няма при теб!!!
Та се питам, не върша ли грях,
че съм с тях-
        във съня
            и мечтите!!?
Светулка проблясва
            и носи тъга!


Сова се дави
        в дяволски
                смях!
А..., защо ли притихна
                за миг-
                    песента на щурците?!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Койчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...